Яна Язова - „Черното отровно цвете“ на българската литература
През 2014 година се навършиха тъкмо 40 години от гибелта на бележитата българска писателка Люба Тодорова Ганчева, позната на необятната аудитория с псевдонима Яна Язова. Въпреки многочислените си творби, през днешния ден тя е несправедливо 
подценена, само че нейното творчество продължава да свети в родната литература години наред, като демонстрира гения и съвършенството на даровитата писателка.
Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 година Баща ѝ Тодор Ганчев е лекар на философските науки, приключил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ – Радка Бешикташлиева е щерка на прочут търговец от Цариград. Прадядото на Яна – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и сподвижник на Васил Левски. В Лом майка ѝ е учителка, а татко ѝ е учебен контрольор. Тя и с две години по-голямата ѝ сестра са дълго чакани деца. Мила се ражда през 1910 година след 10-годишен брак. Затова първото си дете грижовните родители назовават Мила, а второто – Люба. В първи клас учителката на Яна е личната ѝ майка. Малко по-късно фамилията се мести във Видин, по-късно в Пловдив и през 1930 година се открива в София. В столицата Яна Язова приключва Първа девическа гимназия, а по-късно „ Славянска лингвистика “ в Софийския университет. Яна имала хубост, за която старите софиянци казвали, че когато върви по жълтите павета, те въздишали под стъпките й. Заради катранено черният цвят на косата й, отблъснатият й любовник Николай Фол я назовава „ Черно отровно цвете “.
Съдбата на Люба Ганчева се трансформира, когато в живота й влиза фигура от извънредно значение за нея – професор Александър Балабанов. Той се влюбва в нея от пръв взор през 1930 година и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за нея – и филантроп, и обичан, и подстрекател (прототип е на множеството от героите ѝ). Младата Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова тъкмо от този по този начин важен за нея човек. Отношенията сред двамата провокират публичен интерес, освен заради 33-годишната разлика във възрастта им. Талантът и хубостта й, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е пръв другар на цар Борис III, провокират бурна ненавист и злоба против нея измежду доста други писатели по това време. Една от злите стрели против Яна Язова да вземем за пример е била, че тя била „ единствената правописна неточност “ на проф. Балабанов. Днес за множеството от критиците й никой не се сеща, само че най-дискутираните й произведения не престават да бъдат настоящи и преиздавани.
Въпреки че след 1944 година обществото жигосва Язова като държанка на известния професор, любовта им не е употребявана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938 година обаче Балабанов съумява да скапе годежа им и проектираната женитба. Личи си, че професор Балабанов е изпитвал същинска обич към Яна, а ревността му е доказателство за това. През август 1938 година в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. С останалите художници Яна се усеща прелестно – тя написа, а те рисуват край нея. Вълнува я тъмносиньото море и пясък, руините на старите къщи, меланхолията на хилядите души, които една след друга са напуснали този античен град. Вестта за мощното другарство бързо стига до София и Александър Балабанов взема решение да се намеси. Той е разгневен от връзката сред Язова и младия художник. Между тримата избухва скандал пред очевидци. Жеков не устоя и се нахвърля на Балабанов.
В последна сметка любовната искра сред писателката и художника е изгасена прибързано от професора. Но те си остават другари. Жеков рисува за Язова къщи и риболовци от Созопол, които ѝ служат при написване на романа „ Капитан “. По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова написа:
„ Ти откри единствения и най-краткия път да направиш живота ми ад, а знаеш, че в пъкъла никой никого не обича “. Професорът убеждава надарената писателка, че ще се оженят. „ Или ще бъдем дружно, или аз не ще бъда на никое място “ - твърди Балабанов, година след абсурда в Созопол.
Язова обаче се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио „ София “, живял 16 години във Франция. Той й обезпечава материално опцията да твори и ѝ икономисва униженията, на които са подложени писатели като нея, които не желаят да ръкопляскат на режима. Така след преврата на 
9 септември 1944 година Язова има опцията да се откаже да се причисли към писателите, приели за собствен живописен способ социалистическия натурализъм. През 1959 година умира брачният партньор ѝ, а година по-късно тя се пробва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „ Левски “ на издателство „ Народна просвета “. Ръкописът е утвърден за щемпел, само че Язова би трябвало да премине през нормалната процедура за така наречен буржоазни писатели – да се покае. Тя няма защо обаче. Предлагат й да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отхвърли ѝ, ръкописът на романа ѝ е върнат.
Творчество
В стиховете на Яна Язова, излезли в интервала 1931-1934 година, читателят се среща с облици от общественото дъно – гамени, просяци, проститутки и други В прозата си – романите „ Ана Дюлгерова “ (1936 г.) и „ Капитан “ (1940 г.), тя търси измеренията на невероятната персона, бунтарството на духа против предразсъдъците и ориста. Драмата й „ Последният богохулник “ е отдадена на покръстването и битката на Владимир Расате против византизацията на България. Пиесата е преведена на немски език от проф. Балабанов. До 1944 година Язова написа и първия исторически разказ с небългарска тема – „ Александър Македонски “, като употребява съществени исторически извори, превъплъщава се и в някои от основните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия. След трилогията „ Балкани “, в която влизат „ Левски “, „ Бенковски “ и „ Шипка “, след 1944 година тя написва и небезизвестния си разказ „ Соления залив “, за който писателят Георги Мишев споделя:
„ Един комшия ми даде неотдавна и прочетох „ Соления залив ” на Яна Язова, мощно съм впечатлен. Няма различен създател, който по този начин мощно и блестящо да обрисува събитията и атмосферата незабавно след 9 септември, преди Народния съд… Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, само че занапред ще я оценяваме “.
Смята се, че „ Соления залив “ е последната й приключена творба. Тя е и единственият впечатляващ анти-деветосептемврийски разказ.
Първият разказ на Язова е „ Ана Дюлгерова “. В тази увлекателна творба изпъква разривът на идеалите в тогавашна България. Той е и най-издаваният. Вторият ѝ разказ – „ Капитан “ е първият български разказ за наркотрафика. Авантюристичен, изпълнен с крясъка на погубващата се душа, огрян от метафизичен прозрения, той още преди време провокира бурни полемики. В него първообраз на Философа е Александър Балабанов. Забележителна в творчеството на писателка е трилогията „ Балкани “. Тя се състои от романите „ Левски “, „ Бенковски “ и „ Шипка “, които са необятно епично платно за национално-освободителното придвижване на българите в края на турското иго. Яна Язова назовава своя разказ „ Левски “ – „ Моята Библия “. Идеята за сравняване на Левски с Иисус Христос (както в романа „ Левски “) е еретична и неприемлива за 50-те години на предишния век, само че ѝ е подсказана от почитатели на Петър Дънов.
В идната книга от трилогията – „ Бенковски “ – читателят вижда от близко облика и живота на един от националните ни герои. Запознаваме се с подготовката и експлоадирането на Априлското въстание, както и с кланетата в Перущица и Батак. В „ Бенковски “ е включен и самият Христо Ботев, пожертвал се в името на свободата. В третата и последна книга от трилогията – „ Шипка “ – авторката среща очи в очи част от героите, присъстващи в „ Левски “ и „ Бенковски “. Особено ослепителен е обликът на безстрашната монахиня Серафима, първообраз на която е самата Язова. Тя отива да се бие на върха Шипка за свободата на всички нас. Трилогията „ Балкани “ е неповторима заради замисъла си – срещата на Иисус Христос с пророка Мохамед на полуострова, на кръста с полумесеца. Самата трилогия е добре замислена, съвършена сграда, в която историите на същинските герои са показани по документи и без идеологическо деформиране.
Последни години
След гибелта на брачна половинка си, с цел да покрива скромните си разноски, Язова е принудена да продаде половината от жилището си, преграждайки го на две. Купувачът на име Алтънков е човек от Държавна сигурност и е част от защитата на Тодор Живков. Това поставя началото на загадъчните условия, при които умира писателката. През лятото на 1974 година тя е открита в жилището си мъртва. Трупът е заровен небрежно, а данните от аутопсията не се оповестяват. Официалната версия е инфаркт. Купувачът на половината от жилището се възползва от гибелта ѝ и 
заграбва нейната половина. Последен знак, че е била жива, е нейна бележка в бележник от 19 май 1974 година Тялото ѝ е намерено в края на юли. По натрупа има следи от принуждение, само че в горещините той към този момент бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.
Години по-късно част от патоанатомите, приели тялото на Яна Язова в моргата, споделят, че тя е била отровена и удушена с колана на халата си. Офицери от Държавна сигурност обаче събират цялата кореспонденция и заповядват на лекарите да мълчат. Драмата на Яна Язова обаче не свършва със гибелта ѝ. Ръкописите на четирите ѝ неиздадени романа са откраднати още в деня, в който е намерено тялото ѝ. Те и до през днешния ден са в неопределеност. Сред литературните среди в София потегля упоритият слух, че ръкописите са откраднати от писателя Николай Хайтов, който съгласно очевидци нахлул в нейния дом и ги иззел с предлог, че ще ги даде в Държавния списък. До края на живота си писателят отхвърля да е ходил в дома на Язова. През 1982 година в предаването „ Всяка неделя “ Хайтов споделя, че е написал разказ за Левски. Това още веднъж провокира серия от клюки, като редица известни писатели, измежду които и Радой Ралин, афишират, че Хайтов желае да припише романа на Язова на себе си.
До края на живота си Николай Хайтов не разгласява разказ за Левски. След гибелта му сходен ръкопис също не е даден за щемпел. През 1985 година фрагмент от романа „ Левски “, квалифициран въз основата на непокътнати чернови, е оповестен в сп. АБВ. Това провокира най-голямата сензация в българската литература за края на предишния век, с която Яна Язова се завръща на литературната сцена. Романите на Яна Язова, събрани от нейни чернови, са издадени в края на 80-те години. И до през днешния ден обаче българската литература е лишена от последните им разновидности. Така една от най-интересните българки на XX век към момента чака да бъде открита от своите сънародници.
С творбите и трагичната си орис Яна Язова се подрежда измежду огромните ни литературни гении от предишния век. Макар че нейното име не се загатва задоволително постоянно в малкия екран и в пресата, творчеството ѝ съумява да породи любознание у читателите и през днешния ден, освен това доста повече от други нейни съвременници. Въпреки времето и краткотрайните политически и културни разтърсвания, творбите на тази надарена българка намират и ще намират отсега нататък своето място в родната литература. Хулена или хвалена, тя излиза права в пророческия си афоризъм: „ Делото построява своя създател “.
Инфо: www.bulgarianhistory.org
